Събота (31-ви) тренировка?

Има ли съгласни за тренировчица тази събота(31-ви май), и ако да-то къде и кога точно :scratch:

Аз съм много ЗА.
Южен парк, Арените?

Хъм, ако успея да уредя едни други въпроси, бих дошла. За бойна тренировка иде реч, нали? Нямам меч, някой дали би могъл да ми заеме един за тренировката докато си направя мой?

Лейди, не е сигурно дали ще има тренировка, но ако има аз ще нося някое излишно оръжие.

там съм

Заповядайте на ЛАРП тренировка на 31 май!

Много готина тренировка! Не знам за останалите, но аз си прекарах страхотно и куеста беше готин, с роуплей-а на зомбита и гоблини хах :D яко си беше много

Беше страхотно и за мен!!! *въодушевеннн*

Накратко разказвам. Макар да не беше обявено, проведохме един весел миникуест с Герои и Чудовища. Куестът беше ето това (леко украсен в писмения му вид):

Насред страната Н'майн'тси се издигал град и в него - замък. В замъка живеели прочути и все още не докрай алкохолизирани Герои. Те били само шестима, но всите били мускулести пичове (4 ЖТ на торса, 2 на крайник + броните). Един ден до замъка дотичала една хубавичка селянка (Теди) и, обляна в сълзи, им се примолила да спасят селото й от нечестивата сила, която тормозела неговите жители, коне, крави, овце, пуйки и кокошки. Рицарите веднага се отзовали, нахлузили броните си, нарамили оръжията и тръгнали на поход. На един ден път от замъка те навлезли в обитаваното от зла сила гробище и с ужас видяли как мъртвите се надигат, за да ги срещнат в противоестествена схватка. Мъртвите се движели бавно, след всеки удар падали и после се надигали отново до три пъти, а пък и имали лош дъх, но почти без рани воините ги сразили. И тогава се надигнал един от мъртъвците и с продран глас им казал: "Вие ни победихте, смели воини. Съжаляваме, че трябваше да нападаме живите, но бяхме принудени към това от злата магия на Гоблинския крал, чийто лагер е на един ден път надолу по пътя. Отмъстете му." И тъй, Героите пренощували и на другия ден поели към гоблинския лагер. Там видели противните гоблини как варят гадости в мръсния си казан и угодничиски се хилят с пискливите си гласове на тъпите шеги на своя Крал. Без да се колебаят, Героите смело ги атакували. Проклетите му и гадини се отбранявали учудващо свирепо, ама нали били кльощави, пукясвали от първия удар. Макар да понесли още рани, героите победили и отсякли главата на гоблинския Крал, за да я побият на кол пред портите на замъка си - за назидание. Какво било учудването им обаче когато, стигайки замъка, те видяли зли твари в двора му. Напред се изтъпанчил побъркан магьосник и им се разкрещял да се махат, че той бил вече господар тъдява. Той бил наел гоблините и докато героите се сражавали по далечни земи, дошъл със свитата си и завзел замъка. Разярени, героите не го оставили да довърши. Те щурмували крепостта и след дълга и кървава битка си я отвоювали. В сражението паднал прославеният рицар А'Сен Хелскримус, слава, СЛАВА навеки! Винаги ще помним името му. Злото обаче било надвито и доброто възтържествувало. Почти всички заедно отишли в кръчма "Дупката" и три дни яли, пили и се веселили. И аз бях там, по брадата ми тече, в устата ми не влезе
(шибан Орк, без асоциации :] )

Тъй като за без асоциации важи само за Орка (видимо от текста с малките буквички), то аз ще се възползвам от прИмоцията:

Припомням...

Цитат :

И аз бях там, по брадата ми тече, в устата ми не влезе

Какво е текло по брадата ти и не е влизало в устата ти, а, срам не те е?



П.П. Снимките от тренировката са много готини и да си призная честно, направо съжалих, дето бях на изпит, а не с вас.